Харектеристика


ГПК „Ела-2001” е с площ 19 392, 290 дка и площта й обхваща землищата на с. Гела и с. Широка лъка.  Територията на кооперацията граничи на запад и север с ДГС Широка лъка, на изток с ГПК „Карлък”, с. Солища, и на юг с ДГС Смолян. Горите собственост на ГПК „Ела-2001” са разпределени в следните ревири:

  • Лома-Белия камък – 5426,210 дка
  • Кикеза-Параджика – 4342,460 дка
  • Бачица-Св. Илия – 4876,080 дка
  • Одабашийца – 562,000 дка
  • Колацкото – 1726,070 дка
  • Попина-Сарпа – 2459,470 дка

ГПК „Ела-2001” е разположена в източните части на Западни Родопи, релефът е планински със силно изразена разчлененост и големи превишения. Територията й е пресечена от множество реки и дерета, но също така има и равни и заоблени участъци. Насечеността на терена се обуславя от гъстата хидрографска мрежа, която е част от водосбора на река Широколъшка.

Част от територията на кооперацията обхваща най-високия масив в Родопите – Карлък, където е и най-високият връх на планината, вр. Голям Перелик – 2191 м. надм. в. Той обаче не попада в площта на кооперацията, най-високата й точка е връх Шилестата чука, висок 2188 м. надм. в., а най-ниската й точка е на 850 м. надм. в. при течението на р. Широколъшка.

В геоложко отношение, строежът на ГПК „Ела-2001” е изграден от метаморфни и вулканични скали и среднодълбоки почви. Сред скалите преобладават варовици и риолити, като първите заемат ниските части, а риолитите - високите. Сред почвите най-разпространени са кафявите горски, тъмноцветните и планинско-ливадните, като първите заемат ниските части до 1600 – 1700 м. надм. в., а тъмноцветните заемат по-високите части над 1700 м. и върху тях растат едни от най-добрите смърчови насаждения.
Климатът е прехдно-континентален, планински и по-точно попада в среднопланинската и високопланинската част на планинско-климатичния район. Най-голямо количество валежи падат през месеците май и юни.

Растителност


Съгласно възприетото горскорастително райониране на Република България, районът на ГПК „ Ела – 2001” попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Западни Родопи, по отношение на надморската височина и вертикалното разпределение, площта й обхваща средната лесорастителна зона на бука и иглолистните (800 – 1700 м. надм. в.) и горната лесорастителна зона на смърча и мурите (1700 - 2200 м. надм. в.).

В средната лесораститела зона чисти насаждения от естествен произход образуват смърчът ( Picea abies ) и черният бор ( Pinus nigra ) от иглолистните и обикновеният бук ( Fagus sylvatica ) от широколистните. Освен тях се срещат и смесени насаждения от:

  • смърч и ела ( Abies alba ),
  • смърч и бук,
  • смърч, ела и черен бор,
  • смърч, черен бор и бял бор (Pinus silvestris ).

В тази зона културите са предимно от смърч и бял бор, но има и такива от черен бор и зелена дугласка ( Pseudotsuga menziesii ).
В горната лесорастителна зона естествените насаждения са предимно от смърч, като единично участие имат обикновеният бук, белият бор и елата. Тук културите са предимно от смърч, но има и такива от зелена дугласка и бяла мура ( Pinus peuce ).

Сред тревните и храстовите видове най-разпространени са обикновена и горска светлика (Luzula luzuloides, Luzula sylvatica), картъл (Nardus stricta), черна боровинка (Vaccinium myrtilus), синя и червена хвойна (Juniperus comunis, Juniperus oxycedrus) и малина (Rubus idaeus).

Изключително ценен растителен вид, растящ на територията на ГПК „ Ела – 2001” е Родопският силивряк или така нареченото Орфеево цвете ( Haberlea rhodopensis ). Това е родопски ендемит, реликт, запазил присъствието си от преди последният ледников период, имащ уникалното свойство да се възстановява след продължително хербаризиране.

Фауна

Животинският свят е богато представен на територията на ГПК „Ела-2001”, имайки се пред вид планинският й характер.

Тук се срещат голяма част от характерните за България видове бозайници. Сред тях са благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus), дива коза (Rupicapra rupicapra), дива свиня (Sus scrofa), заек (Lepus europaeus), кафява мечка (Ursus arctos), вълк (Canis lupus), лисица (Vulpes vulpes), дива котка (Felis silvestris), белка (Martes foina), златка (Martes martes), черен пор (Mustela putorius), язовец (Meles meles), невестулка (Mustela nivalis) и видра (Lutra lutra).

Видовото разнообразие сред птиците също е доста богато, като най-ценни в природозащитно отношение са глухар(Tetrao urogallus), лещарка (Bonasa bonasia), трипръст кълвач (Picoides tridactylus), белогръб кълвач (Dendrocopus leucotos), пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), скален орел (Aquila chrysaetos) и сокол скитник (Falco peregrinus).